Багетът и ромът стават нематериално наследство на човечеството

Тази сряда (30) френската багета, която е кулинарен и социален символ на страната, беше вписана в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. И кубинският ром, оценен в цял свят, не остана по-назад.

Багетата се появява в Париж в началото на 20 век. Дори е нов! С хрупкава коричка и пухкави трохи, той е най-консумираният хляб в цяла Франция.

ПУБЛИЧНОСТ

Всяка година се продават около 6 милиарда „багети“, което означава, че почти 12 милиона потребители ги поръчват от пекарни всеки ден. Всяка багета тежи приблизително 250 грама.

Повече от самия продукт, ЮНЕСКО присъжда това отличие на „savoir-faire“, специфичния начин на приготвяне, месене и печене на този хляб, който, както много други успехи на френската кухня, е пострадал от злоупотребите на индустриализацията.

Този надпис „също чества цяла култура: ежедневен ритуал, елемент, който структурира ястията, синоним на обмен и съвместно съществуване“, реагира генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азуле.

ПУБЛИЧНОСТ

„Това е признание за общността на хлебопроизводителите и сладкарите“, обясни Доминик Анракт, президент на Френската конфедерация, която обединява тези „занаятчии“ на брашно и мая.

Наградата е като признание за традиционните пекарни, които се затварят във Франция, особено във вътрешността.

През 1970 г. е имало около 55 хиляди занаятчийски пекарни (една на всеки 790 жители), а днес те са 35 хиляди (една на всеки 2 хиляди жители), по данни на Министерството на културата.

ПУБЛИЧНОСТ

ром

В продължение на повече от 155 години осем поколения майстори трупаха знания за приготвянето на кубински ром, за да го предадат устно и в ежедневната практика на своите чираци.

Този лек ром с алкохолно съдържание 40% се получава от меласа от захарна тръстика и отлежава в дървени бъчви преди консумация.

Поколението, което в момента притежава това знание, е съставено от трима първи майстори, седем майстори и четирима аспиранти.

ПУБЛИЧНОСТ

Тази избрана група е хранилище, пазител и предавател на знания, които произхождат от агро-индустриалния бум на захарта през 19 век.

„За нас, повече от гордост, това е истинското признание за традицията на кубинския ром“, каза 54-годишният майстор Асбел Моралес пред АФП по телефона, когато научи новината.

Мъжкото господство, което преобладаваше в продължение на десетилетия в този свят, се промени с присъствието на двама господари и трима други кандидати.

ПУБЛИЧНОСТ

Куба създаде училище за майстори на ром, фокусирано върху „Движението на майсторите на кубински ром“, което участва в подготовката на досието, представено на ЮНЕСКО.

Колумбийско и чилийско културно наследство

Тази седмица ЮНЕСКО регистрира две други древни латиноамерикански традиции.

Едното е знанието на предците на местните колумбийци, които обитават планинската система Сиера Невада де Санта Марта, огромна територия, която варира от морското равнище до 5.770 метра в Северна Колумбия.

Този регион е обитаван от местните народи Когуи, Аруако, Вива и Канкуамо, носители на набор от знания и традиции, които са наследство, „предадено на нашите потомци“, обясниха от ЮНЕСКО.

Черната керамика, произведена в чилийските села Quinchamali и Santa Cruz de Cuca, чиято суровина е изложена на риск от изчезване поради експлоатация на горите, също беше призната от органа на ООН.

(С AFP)

Прочетете още:

превъртете нагоре