Храната е застрашена от климатични бедствия

„Ако не действаме сега, това е просто предвкусване на това, което предстои“, казва Мамаду Гоита от групата IPES-Food, която работи с организации на фермери, главно в Африка.

Производството на храни е дейност със значителни емисии на парникови газове и силно изложена на изменението на климата. Някои от тези въздействия са дългосрочни, като по-ниски добиви от земята, затоплящи се океани, сезонни смени между опрашители и растения или прекомерна топлина при селскостопанска работа.

Но други вече трябва да бъдат включени сред настоящите рискови фактори. Наводненията могат да причинят „внезапно опустошение на поминъка и инфраструктурата“, обяснява Рейчъл Безнер Кер, професор в университета Корнел в Съединените щати.

2022 година бележи драматични примери

Гореща вълна засегна посевите в Южна Азия, а сушата опустоши тези в Европа; наводнения удавиха оризови полета в Нигерия и Китай. Кризата засяга най-уязвимите.

Около 22 милиона души са заплашени от глад в Кения, Сомалия и Етиопия, след четири дъждовни сезона... без дъжд, според Световната програма по храните на ООН.

В Пакистан безпрецедентни мусонни наводнения погълнаха големи площи земеделска земя.

Метеорологичните бедствия могат да доведат до ограничения на износа, като тези, наложени от Индия тази година, след като нейната реколта от пшеница пострада от горещата вълна. Спекулациите и енергийната криза, причинена от войната в Украйна, само влошиха ситуацията, повишавайки цените на зърното.

Част от решения е парично, а другото включва намаляване на емисиите на замърсяващи газове – тъй като производството на храна ще бъде „невъзможно“ в определени региони, ако затоплянето остане в сегашната си траектория, според IPCC.

Жителите на богатите страни биха могли от своя страна да намалят консумацията на месо и, като следствие, използването на зърнени култури като храна за добитък. В резултат на това животновъдството вече няма да напредва в ущърб на горите. И всички страни биха могли да разнообразят обичайната си диета извън ориз, царевица, пшеница и картофи.

Но тези решения имат своите граници. Днес няма сортове зърнени култури, способни да устоят на все по-честото и разрушително време и бедствията, които поразяват планетата.

(С AFP)

Прочетете също така:

От почвата до чинията: как органичните храни опазват околната среда?

Проучване, проведено от Brain Intelligence Strategic за Organic Promotion Association (Organis), показва, че 63% от бразилците консумират органични храни. От 2019 г. този процент се увеличава, с повече достъп до информация и качествено съдържание по темата. Знаете ли ползите от органичните храни за околната среда? А знаете ли, че има проекти за допълнително улесняване и разширяване на потреблението в Бразилия? О Curto Новините ви казват!