O IPCC, който включва стотици учени от цял свят, обсъжда тази седмица кой синтез трябва да предостави на политическите лидери на почти 200 държави, присъстващи на срещата му в Интерлакен, Швейцария. Това е обобщението на неговия шести цикъл от научни оценки, продължил девет години.
ПУБЛИЧНОСТ
Ограничение от 1,5°C или 2°C?
O Акордо де Пари 2015 постави целта ограничете повишаването на средната температура на планетата до по-малко от 2°C, в идеалния случай 1,5°C, в сравнение със средата на XNUMX век.
@curtonews O #Парижко споразумение е международен договор, който има една основна цел: намаляване на глобалното затопляне. О Curto разкажи повече за това! 🌎
♬ оригинален звук – Curto Статии
От 2018 г. IPCC настоява, че само най-амбициозната цел от 1,5°C може да спаси света от сериозна климатична криза. Това предполага приемане на „безпрецедентни промени във всички аспекти на обществото“.
От сега до 2030 г. се очаква емисиите на парникови газове да намалеят с 43% спрямо нивата от 2019 г. и с до 84% до 2050 г. Те обаче продължават да растат и тези 1,5°C неизбежно ще бъдат надвишени.
ПУБЛИЧНОСТ
⚠️ Всяка десета от градуса има значение.
При +1,5°C, 14% от сухоземните видове ще бъдат застрашени от изчезване.
При +2°C, 99% от кораловите рифове в умерените води –– които са дом на около 25% от морския живот – ще се задушат до смърт, а аквакултурите, като отглеждането на миди и риба, също ще понесат последствията.
Докладите на IPCC подчертават опасността от „горещи точки“, тоест температурни граници, от които няма връщане и които причиняват необратими промени.
ПУБЛИЧНОСТ
Такъв е случаят например с маржовете на Амазонка, където тропическите гори някога са били превърнати в савана. В северните региони, Гренландия и западна Антарктика, a глобално затопляне между 1,5°C и 2°C може да причини топенето на вечната замръзналост, замръзналия слой, който покрива милиони km2 земя, който задържа CO2 и метан.
Топенето на сладководни полярни шапки може да доведе до повишаване на нивата на океана с до десет метра през вековете, също необратимо.
„Атлас на страданието“
Докладът на IPCC 2022 за въздействието на затоплянето беше описан от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш като „атлас на човешкото страдание“. Между 3,3 и 3,6 милиарда души са „много уязвими“ на тези ефекти, особено в условията на горещи вълни, суша, както и комари, вектори на предаване на болести.
ПУБЛИЧНОСТ
До 2050 г. много крайбрежни мегаполиси и малки островни държави ще страдат от изключителни климатични катастрофи всяка година.
Екосистеми в опасност
Засега горите, растенията и почвата допринасят за облекчаване на сметката за климата. Тези гористи региони по света, и особено Амазонка, допринасят за абсорбирането на около една трета от емисиите на парникови газове, причинени от човешката дейност.
Прекомерната експлоатация на тези ресурси от дървесина изпраща CO2, метан (CH4) и азотен оксид в атмосферата. А селското стопанство изразходва 70% от наличните запаси от прясна вода. Океаните също допринасят за релефа, като поглъщат 25% от CO2, произведен от човека, и повече от 90% от излишната топлина, причинена от парникови газове. Това обаче си има цена: моретата са се подкиселили, а затоплянето на повърхностните води е увеличило силата и обхвата на тропическите бури.
ПУБЛИЧНОСТ
Изкопаеми енергии
Всяко решение включва „бързо, дълбоко и в повечето случаи незабавно намаляване на парниковите газове във всички сектори“, включително промишлеността, селското стопанство, енергетиката и градовете, предупреждава IPCC. Топлинните централи, които не са оборудвани с технология за улавяне на CO2, трябва да намалят емисиите си с между 70% и 90% през следващите осем години.
До 2050 г. светът трябва да бъде въглеродно неутрален, което означава абсорбиране на остатъчните емисии в атмосферата. Добрата новина е, че алтернативите на въглеводородите са поевтинели. Между 2010 г. и 2019 г. единичната цена на слънчевата енергия е спаднала с 85%, а тази на вятърната енергия с 55%.
(ком АФП)
Прочетете също така:
