Какво ще кажете за дрямка? 30 минути на ден подобряват паметта и продуктивността

Дрямките са периоди на сън извън нощта, което е правилното време за сън в продължение на часове, и се различават от неконтролируем и непреднамерен епизод на сън.

ПУБЛИЧНОСТ

За да открият възможните ползи от тези дневни дрямки, изследователите оцениха дрямките при 32 възрастни които след обичайното количество нощен сън са били подложени на четири експериментални условия: будност и дрямка от 10, 30 или 60 минути в алтернативни дни.

Учените сравняват времето за сън с помощта на полисомнография (изпит, проведен за измерване на физиологичните променливи на съня), за да знаят точно колко време трябва да се отдели за качествена дрямка.

Настроението на доброволците, обективната сънливост и когнитивното представяне са измерени на 5-минутни интервали, 30, 60 и 240 минути след събуждане от дрямка, за да се оцени възможните благоприятни ефекти от тази дрямка. Изследователите също анализираха въздействието на тези минути сън върху кодирането на паметта на участниците.

ПУБЛИЧНОСТ

Според проучването на участниците са били необходими 10 до 15 минути, за да заспят. И резултатите показват, че в сравнение с бодърстването, всички продължителности на дрямка са имали ясни ползи за подобряване на настроението и бдителността (от най-кратката, 10 минути, до най-дългата, 60 минути). Въпреки това, само 30-минутни дрямки имат пряка полза върху кодирането на паметта, което показва, че поне половин час сън е необходим за подобряване на паметта.

Разбиране на дрямката

За да разберете значението на дрямката през деня, трябва да знаете физиологичните механизми, които ни карат да спим през нощта. Според невролога Letícia Azevedo Soster, специалист по медицина на съня в болница Israelita Albert Einstein, сънят има няколко функции в тялото, но основната функция е да накара тялото ни да възстанови енергията, изразходвана през деня.

„Ние не вземаме енергия от никъде отвън, ние я произвеждаме. Събуждаме се пълни с енергия и използваме тази енергия през целия ден. Когато това се случи, енергийните молекули [наречени АТФ] се разграждат и натрупват в тялото. Функцията на съня е именно да обедини и отново да „слепи” тези молекули, за да имаме отново енергия”, обясни неврологът, като подчерта, че това е така нареченият хомеостатичен процес.

ПУБЛИЧНОСТ

Но ние не спим само заради разхода на енергия. Ние също спим поради метаболитен процес – наречен циркаден часовник – който насърчава синхронизирането на организма по отношение на светлината и тъмнината на околната среда (събуждане и сън). Третият механизъм, който ни кара да спим, е поведенческият.

„Ние спим през нощта, защото има благоприятстване на хомеостатичния процес [който е умора след изразходване на енергия] с метаболитния момент [тялото ни се подготвя да спи на тъмно]. Комбинирайки тези два механизма, плюс нашето поведение, ние сме в състояние да заспим и да останем заспали”, обясни Летисия.

Но може да се случи така, че да не понасяме много добре натрупването на умора през деня и затова трябва да подремнем в средата на деня, за да извършим този процес на възстановяване на умората малко по-рано. „Това се случва например с възрастните хора, които дремят повече през деня, защото се чувстват по-уморени“, каза неврологът.

ПУБЛИЧНОСТ

Източник: Агенция Айнщайн